НАРЪЧНИК ПО " БИОЛОГИЧНО ПЧЕЛАРСТВО"

ВЪВЕДЕНИЕ

Има различни определения за биологично земеделие, в частност – за биологичното пчеларство. Понятията, въведени в България, са свързани с Европейския план за развитие на биологичното земеделие и Директива 2092/1991 г. В тази връзка е и предложено според насоките на Codex Alimentarius на ФАО/СЗО и възприемано у нас определение за биологично земеделие:

„Цялостна система за управление на производството, която насърчава и укрепва здравословното състояние на агро-екосистемата, включително и биоразнообразието, биологичните цикли и почвената биологична дейност. Тя поставя акцент върху използването на практики за управление с предпочитания към входящи вложения извън стопанството, като се взима под внимание факта, че регионалните условия изискват местно адаптирани системи. Където е възможно се използват агрономични, биологични и механични методи в противовес на използването на синтетични материали”.

Очевидно това определение е трудно разбираемо, но съществува официално. С други думи, пчеларството, практикувано в екологично чисти райони, без интензивно селско стопанство, без синтетични лекарствени средства и подсладители за подхранване, може да бъде биологично. Основната роля в този процес играе пчеларят, който избира района, технологията за отглеждане на пчелите, тяхното лекуване и т.н. За да е сигурно, че се работи в биологичен пчелин, дейността се контролира от упълномощена да издава сертификати организация (фирма).

Пчеларската практика извежда на преден план:

• Производството на пчелни продукти, пчелни майки и роеве;

• Опрашителна дейност на пчелите – доказано е (в редки случаи срещу заплащайе), че опрашването дава по-голям икономически резултат от производството на пчелни продукти и е от особено значение за биологичното равновесие в природата.

Затова биологичното пчеларство има за цел:

• да оказва максимално влияние върху околната среда основно чрез дейността на пчеларите – залесяване, облагородяване на пустинеещи земи, опрашителна дейност;

• да се полагат усилия (от страна на пчеларите) да се произвеждат чисти пчелни продукти – възможно най-близко до онова, което дават със своя труд пчелите.

Тази цел формира т. нар. принцип на позитивната дискриминация в биологичното пчеларство. Смисълът на това понятие е дейността на пчеларите да бъде най-тясно свързана с това, което природата в продължение на хиляди години е създавала и развивала, да се прилагат добрите за живота на човека и равновесието в природата практики и да се отхвърлят или ограничават вредните въздействия върху качествата на пчелните продукти.
В света са възприети няколко еквивалентни определения за биологично земеделие (пчеларство) – биологично (Франция, Италия и др.), органично (Англия, САЩ и др.), екологично (Германия, Австрия и др.), както и гръцко, финландско и т.н. Общото между тях е, че те означават определена система за управление на производството в земеделска фирма (пчелин) и могат да се използват равностойно. В България е възприет терминът биологично пчеларство.

За да е признат за екологичен, даденият пчелен продукт трябва да премине през голям брой изследвания – за пестициди, антибиотици, за подсладители, за микробиологичен анализ, за тежки метали, за радиоактивност, отчитане на физикохимични показатели и т.н. Броят на антибиотиците например, може да бъде от 3-4 до десетки, защото лекарствените препарати се променят всяка година.

За да се избегнат многото и скъпо струващи анализи при биологичното пчеларство, пчеларят трябва да проявява самоконтрол, като спазва общите изисквания на контролните органи и изгражда своя философия на производство, която гарантира чист краен продукт – анализи могат да се правят при съмнения за качеството и се заплащат от виновната страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПЧЕЛЕН МЕД

Сладка сироповидна, течност, която пчелите произвеждат от нектара, събран от цветовете на медоносните растения и складират в пита. Според международния стандарт за хранителни продукти, приет от Световната здравна организация се изтъква, че медът е сладка субстанция, която пчелите произвеждат от нектара на цветовете или от секрета на живите части на растенията и която те събират, преработват и комбинират със специфични субстанции, след което я складират в питите.
За меда са написани много книги и в тях се дават почти идентични дефиниции за меда и другите пчелни продукти. Наистина много теории в различни области на живота с развитието на цивилизацията са претърпели коренни промени, но противно на тях твърдението, че медът и някои пчелни продукти са изключително качествена естествена храна и лечебно средство за човека, не е отречено от праисторическата епоха до най-ново време. Рядко някой продукт в света се е ползвал с такова единно мнение и уважение на всички континенти на света.
Известно е, че към името на меда се добавя и наименованието на медоносното растение, от което пчелите в най-голяма степен са събирали сок (нектар) и са го преработвали в мед. Така у нас са известни висококачествените акациев, липов, ливаден, горски мед, мед от слънчоглед и много други видове. По качество нашият и гръцкият мед са едни от най-добрите в света. По правило медът се вади от магазина на кошера, когато рамките с пчелните пити се напълнят, а килийките с мед са запечатани с восъчни запечатки на около 2/3 от повърхността на пълната с мед пита. Изваденият тогава мед е с около 18 % влажност, което напълно отговаря на изискванията за производство и пласмент на пчелен мед.
Естествено свойството на меда е рано или късно да кристализира. У нас сред народа това явление се нарича захаросване и на такъв мед се гледа с недоверие. Но в някои далеч по-развити европейски страни на пазара по-добре се приема кристализирания мед, защото при него е сигурно, че съдържанието на вода е не повече от 18 %, а всички останали свойства са запазени. Кристализиралият мед има още едно предимство – по-добре се смесва с други препарати при изготвянето на лечебни средства. При течните методи за изготвяне на лечебни смеси с мед се срещат трудности, поради разликата в относителното тегло на съставките и утаяването им на слоеве. В това може да се уверите и като смесите два вида мед, например светъл акациев и тъмен боров (относително тегло на тъмния мед е по-голямо и той ще се отдели на дъното на съда, а акациеввият мед с по-малко относително тегло ще остане над боровия).
Всички обичат мед и доста се знае за него, но не бива да се упрекват пчелите, че го пазят добре, защото наистина го създават трудно. Според статистиката, за да бъде събран 1 кг. мед, пчелите трябва да облетят 15 милиона медоносни цветя, а сметнато в разстояния, за да направи това, една пчела трябва да обиколи земното кълбо 11 пъти. Това потвърждава народния израз “работен като пчела”.

БИОЛОГИЧЕН ПЧЕЛЕН МЕД

Какво е пчелен мед?
Пчелен мед е натурален сладък продукт, получен от медоносните пчели от нектара на растенията или от секрециите на живите растителни части или на смучещите насекоми (листни въшки) по растенията, които пчелите събират, трансформират чрез комбиниране със специфични вещества от организма си, дехидратират, складират и съхраняват в пчелни килийки за доузряване. Често понятието пчелен мед с цел реклама неправилно се изполва за други синтетични продукти, кето например "боров мед" (екстракт от борови връхчета с подсладители), които по никакъв начин не могат да се съпоставят с хранителните и лечебни качества на меда.