РЪКОВОДСТВО
ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ
НА ОКОЛНАТА СРЕДА
ВЪВЕДЕНИЕ
Изготвянето на плана за превенция на замърсяването на околната среда на Северозападен район за планиране, Република България и Регион Зайчар, Република Сърбия 2009 – 2013 се разработи във връзка с изпълнението на проект „Трансгранични решения за трансгранични проблеми”, получил безвъзмездно финансиране по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество България – Сърбия 2005, бюджетна линия BG 2005/017-457.01.
Целевите региони са уязвими поради факта, че се намират в близост до границата и освен на въздействието на местни фактори, са изложени и на трансгранично замърсяване. За да се смекчи това трансгранично въздействие е необходимо централните и местни власти на двете държави да работят в тясно сътрудничество с цел превенция, опазване и възстановяване на околната среда, да се извършва обмен на коректна информация на трансгранично, национално и местно ниво, както и да се насочат усилията в изпълнението на съвместни дейности, за да се предотвратят възникването на аварии, да се смекчи риска за околната среда и здравето на хора при възникването на екологични катастрофи. Само чрез съвместните усилия на местната власт от двете страни на границата на Република България и Република Сърбия, изпълнението на плана ще има положителни и ефективни резултати в превенцията и опазването на околната среда и здравето на хората.
Изводи и препоръки
Утвърждаването на Северозападен район за планиране и Регион Зайчар като райони с подобряваща се техническа инфраструктура и съхранена околна среда ще има позитивен ефект върху устойчивото развитие на регионите и икономическия им ръст. Мерките за превенция и опазване на околната среда, целящи намаляване на замърсяването от битова и промишлена дейност, изграждане на система за ранно информиране на населението при бедствия и аварии, изграждане на съответна техническа инфраструктура, преодтвратяваща екологични катастрофи и замърсяването на компонентите на околната среда изискват значими по размер инвестиции с дълъг период на отдаване, поради което в тази сфера решаващо ще бъде публичното финансиране от бюджета и от Структурните фондовете на ЕС за Република България и Пред-присъединителните фондове на ЕС за Република Сърбия. Този вид инфраструктура е слабо развита, а съществуващите съоръжения са физически и морално остарели.
- Подобряване на пътната инфраструктура, изграждането на нови пътища значително ще подобри състоянието на атмосферния въздух, което е важно условие за изграждане на здравословна среда за живот на населението и повишаване на жизнения стандарт.
- Инвестиции в строителството на пречиствателни станции за отпадни води, модернизация и изграждане на канализационни и водопроводни системи ще окаже благоприятно влияние върху екологичното състояние на почвите, подземните и повърхностните води. Усъвършенстване на системата за сметосъбиране и сметозвозване е предпоставка за превенция при образуването на незаконни сметища и нерегулярното изхвърляне на отпадъци, което е значителен замърсител и може да доведе до тежки последствия за състоянието на околната среда и здравето на населението.
- Развитието на малкия и средния бизнес ще има нарастващо значение за икономиката на района и ще допринесе за повишаване на заетостта и за нарастване дела на частния сектор. Привличането на инвестиции в района ще бъде двигател за растеж и за повишаване на конкурентноспособността на икономическите субекти чрез въвеждането на модерни бизнес-практики и трансфер на ноу-хау. Дейностите, свързани с тази препоръка могат да бъдат осъществени чрез получаване на финансиране по оперативните програми за Република България и Пред-пресъединителните фондове за Република Сърбия, както и от редица международни донорски програми.
Районите притежават условия и предпоставки за бърз икономически растеж, привличане на инвестиции и развитие на икономически сектори, което ще доведе до намаляване на безработицата и повишаване на жизнения стандарт на местното население. Но този икономически растеж не трбява да е в ущърб с принципите на опазване на околната среда и да не е в противоречие с екологичното законодателство на двете страни.
- И двата региона притежават потенциал в областта на туризма. Развитието на трансграничния регион, наред с другите възможности, които предоставя, може силно да разчита и на естествените природни дадености, на които и двата района са изключително богати. В това отношение може да се върви в три направления - исторически туризъм – опирайки се на многото исторически и археологически обекти, балнеоложки туризъм и екологичен туризъм. Екотуризмът като алтернативна форма е сектор, който дава добри възможности от една страна за устойчиво изпозлване на прородните ресурси без да се влияе негативно и да оказва натиск върху биологичното разнообразие, численост и условия за обитаване. От друга страна дава добри шансове за развитие на изостаналите и слабоурбанизираните селища, където няма възможност за развитие на други икономически дейности. Развитието на селски, екологичен и познавателен туризъм зависи от прилагането на мерки за опазване и устойчиво използване на природните ресурси.
- Развитието на ефективно селско стопанство е една от основните възможности за съхранение качеството на околната среда. Неохбодимо е да се привлекат инвестиции в прилагането на нови технологии, щадящи почвите и водите. Необходимо е прилагането на добри земеделски практики и въвеждане на всички европейски стандарти в областта на селското стопанство, както и на ефективен контрол за спазването им.
- В резултат от отрицателния естествен прираст и емиграцията целевите райони са понесли сериозни загуби по отношение на броя на работната ръка и качеството на работната сила. За да бъде спряна негативната тенденция и районите да предлагат качествени условия за живот и да са конкурентноспособни е необходимо изграждане на стратегия за развитие капацитета на човешките ресурси. Препоръчва се да се използват Структурните фондове за Република България и Пред-присъединителните фондове за Република Сърбия за получаване на финансиране за изграждане на капацитет на местни и регионални общински и държавни институции.
- Целенасочено изграждане и използване в сферата на опазване на околната среда трансгранично сътрудничество, привличане на външни инвестиции и средства по национални и международни програми.
- Развитие на публично-частното партньорство трябва да бъде една от основните насоки за съчетаване на обществения и частния интерес в процеса на социално-икономическо развитие на целевите региони.
Освен това е необходимо да се изпълнят следните мерки и вземат под внимание препоръките за превенция на околната среда от замърсяване, навременно информиране на населението и опазване на човешкото здраве:
- Изпълнение на мерки за пречистване и опазване на водите и предотвратяване на промишлените замърсявания;
- Изпълнение на мерки за намаляване на вредните емисии във въздуха чрез оптимизиране на транспортната схема и рехабилитация на пътищата;
- Насочване на усилията за изграждане на съоръжения за безопасно третиране на отпадъците съгласно изискванията на националното и европейското екологично законодателство;
- Изпълнение на мерки за опазване населението при екологични катастрофи и разпространение на епидемии;
- Регулярно пробовземане от повърхностните води на реките, питейните и подземните води;
- Обединяване на усилията между партньорите в борбата срещу екологичните катастрофи и епидемии;
- Обединяване на усилията между партньорите за опазване на човешкото здраве и околната среда;
- Набелязване и прилагане на мерки за ликвидиране на неблагоприятните последици за околната среда – резултат от десетилетна усилена антропогенна дейност;
- Превенция и недопускане на бъдещи замърсявания;
- Превенция и намаляване риска за човешкото здраве, вследствие замърсяването на околната среда;
- Максимално доближаване до стандартите на ЕС в опазване на околната среда и покриване на ангажиментите, поети от Република България в глава "Екология" от преговорния процес с ЕС;
- Рекултивация на нарушени терени и възстановяване на екосистемите и биотопите в трансграничните райони;
- Изграждане на системи за ранно информиране на гражданите и разпространение на екологична информация до населението в достъпен формат;
- Организиране на съвместни информационни кампании относно превенция и опазване на околната среда и въздействието на замърсените компоненти на околната среда върху човешкото здраве;
- Сключване на споразумения за обмен на данни от национални и международни изследвания и проучвания, насочени към околната среда и здравеопазването;
- Провеждане на съвместни срещи и дискусии по проблемите на опазване на околната среда и влиянието й върху здравето на населението;
- Участие в обучения, семинари и конференции, организирани от всяка от страните, които спомагат за подобряване на информираността и укрепват капацитета на двете страни.