ИНВЕСТИЦИОНЕН ПЛАН ЗА

ТРАНСГРАНИЧНА ИНФРАСТРУКТУРА

(ГКПП Брегово, България – ГКПП Мокране, Сърбия)
.

гр. Видин, 2008 г.
СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение
2. Текущо състояние

3. Алтернативи и възможности за развитие
4. Ефект – социален, екологичен, икономически, инфраструктурен.
5. Изводи и препоръки
6. Приложения – схеми и чертежи

Настоящият материал е изготвен с финансовата подкрепа на ЕС. Текстът на настоящата публикация не отразява официалната позиция на Европейската комисия.

ВЪВЕДЕНИЕ

Община Брегово – част от област Видин, Република България и Община Неготин – част от окръг Бор, Република Сърбия са съседни гранични общини със сериозен потенциал за икономическо развитие. За да се развиват и двете страни е необходимо централните и местни власти на двете държави да работят в тясно сътрудничество с цел опазване и възстановяване на околната среда, да се извършва обмен на коректна информация на национално и местно ниво, както и да се насочат усилията в разработването и развитието на съвместни програмни и стратегически документи за устойчиво развитие на региона.
Целта на инвестиционния план за транс-гранична инфраструктура е да усили местната власт, да повиши жизнения стандарт на местното население, да стимулира просперитета в периферните зони, да се подобри икономическия капацитет на целевите ррегиони, за да се подобри неговото икономическо бъдеще и качеството на живот за всички. Това е процес, чрез който партньорите от обществения, частния и неправителствения сектор колективно създават по-добри условия за икономически растеж и разкриване на нови работни места. Най-важната цел е да отпаднат ограниченията и границите между двете държави, както е в европейската общност и постепенно от бариери те да се превърнат в мостове на сближаването.
Успехът на дадена общност зависи от нейната способност да се приспособи към динамичното местно, национално и световно пазарно стопанство. Общините все по-често използват стратегически планирането на местното икономическо развитие, за да укрепят икономическия капацитет на даден район, да подобрят инвестиционния климат и да повишат производителността и конкурентноспособността на местните фирми, предприемачи и работници. Способността на общностите да подобрят качеството на живота, да създадат нови икономически възможности и да се борят с бедността зависи от степента на осмисляне на процесите на местно икономическо развитие и от уменията да се действа стратегически в непрекъснато изменящото се и все по-конкурентно пазарно стопанство.
Всяка общност се отличава със специфични местни условия, които засилват или намаляват потенциала за местно икономическо развитие и именно тези условия определят относителните предимства на общината по отношение на способността за привличане, създаване и задържане на инвестиции. Икономическите, социалните и материалните характеристики на двете гранични общини насочват разработването и подходите към изпълнение на настоящия инвестиционен план за местно трансгранично сътрудничество между общините Брегово и Неготин. Добрата практика доказва, че за да изгради силна местна икономика, всяка общност трябва да изясни характера и структурата й в процес на сътрудничество и да извърши анализ на местните силни страни, възможности и заплахи. Така се открояват най-важните въпроси и възможности за местната икономика.
Успешната частна инициатива и плодотворното партньорство между частния и обществения сектор създават богатството на местните общности. Частната инициатива обаче се нуждае от благоприятна икономическа среда, за да осигури благосъстояние. Органите на местното самоуправление играят съществена роля за създаването на подходяща среда, в която фирмите се развиват и успяват. Местното икономическо развитие по своя характер представлява партньорство между деловите среди, интересите на общността и органите на местно самоуправление.

ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ

Текущо социално-икономическо състояние на област Видин

Географското положение на областта векове наред е благоприятствало за развитието й като транспортен, търговски, културен и политически център.
Област Видин е входно-изходната врата на Република България за Европа и света.
На север областта граничи с Република Румъния, на запад е в съседство с Република Сърбия, на юг е оградена от Стара планина, а на изток граничи с област Монтана. Северната ни граница - река Дунав, обуславя възможността за преки връзки с всички страни от Дунавския басейн.
През областта преминават два трансевропейски коридора - № 4 Крайова /Р. Румъния - Видин – София – Кулата/ и № 7 Рейн - Майн - Дунав.
Територията на областта включва 11 общини: Видин, Бойница, Брегово, Белоградчик, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене.
Към края на 2006 година постоянното население на област Видин възлиза на 114 769  жители.
Брутният вътрешен продукт в област Видин през 2005 г. е 438 175 хил. лв., което представлява 1,02 % от БВП на страната и 20,12 % от създадения БВП в Северозападния район за планиране (областите Видин, Враца и Монтана). На човек от населението през същата година в областта БВП е 3 682 лв., което е с 680 лв. по-малко от равнището му за Северозападния район за планиране и с 1 847 лв. по-малко от стойността му за страната.
Въпреки наблюдаваното нарастване на основните икономически показатели в областта, те все още остават под средните за страната.
През 2005 г. в област Видин е генерирана Брутната добавена стойност в размер на 360 599 хил.лв. Секторното й разпределение в областта показва, че въпреки тенденцията на намаление на дела през 2005 г. селското стопанство все още генерира голяма част от добавената стойност в областната икономика – 23 %, в сравнение със страната (9,4 %). През 2005 г. индустриалният сектор създава 12,21% от добавената стойност на икономиката в областта при показател за страната за 2005 г. – 29,37 %. Отраслите в сферата на услугите през 2005 г. реализират 64,73 % от добавената стойност на икономиката в областта, при средно за страната 61,2 %. Стойността на придобитите материални активи в област Видин през 2006 г. възлиза на 255 826 хил. лв. Придобитите ДМА са съсредоточени основно в предприятията с над 250 заети и в сектора на преработващата промишленост. 
Водеща роля за икономиката на Видинска област има сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети”, който през 2006 г. заема първо място по относителен дял на нетни приходи от продажби – 44 %. В този сектор функционират и 53 % от общия брой на предприятията. Втори е сектор „Преработваща промишленост”, в който функционират 8,35 на сто от предприятията и който формира около 33 на сто от нетните приходи от продажби. Наблюдаваното нарастване на дела на сектора спрямо 2004 г. е с приблизително 3 %. На трето място е „Транспорт, складиране и съобщения” със 7,24 %, следван от „Строителство” с 6,79 % от НПП. Общо броят на предприятията в област Видин е 2 872 за 2006 г. В структурата на предприятията преобладават микро предприятията (до 10 заети). Те са 93 на сто от всички (при 88 % за страната), а общият им брой е 2 661. Броят на малките предприятията между 11 и 50 заети е 175 или 6 %. Най-малък е броят на предприятията със заети над 250 души - 6. В периода 2004 – 2006 г. най-съществени промени се наблюдават в броя на микро предприятията, който намалява, за сметка на отбелязано увеличение в броя на малките предприятия (от 11 до 50 заети). Наблюдаваните промени не се отразяват съществено върху структурата на предприятията според броя на заетите.
Нетните приходи от продажби в микро предприятията заемат дял от 39 % за 2006 г., при стойност за страната от 22 %. По-съществени различия се наблюдават и при дела на големите предприятия над 250 заети, които заемат 0,2 % в структурата на предприятията в областта и реализират 13 % от НПП, при 0,3 % в структурата за страната и 34 % от НПП. Отрасловото разпределение на МСП показва, че най-голям брой микро предприятия има в сектор “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети” – 55,3 %. Най-голям брой малки, средни и големи предприятия функционират в преработващата промишленост.
Водещи предприятия : "Кнауф Гипсофазер" АД , "Кула Ринг", “Вида Стил ” АД, ,Гипс" ЕАД, “Ел Би Булгарикум”, “Магура” АД, “Ведерник” АД, “Фанти-Г”, “Айхоф” ЕООД, “Бдинтекс” ЕООД.

Общо за икономиката в област Видин се правят  следните констатации:
След разпадането на социалистическата икономика повечето предприятия изпадат в дълбока криза, продължаваща и в момента. Крупните предприятия в областта се намират в областния център Видин. В града е започнало възстановяване работата на завода за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 500 работника заводът за ризи „Вида“, както и заводът за помпи „Випом“. Частният бизнес, появил се след 1990 г. не успява да се развие стабилно. Повечето частни предприемачи са дребни и средни търговци, като работодатели могат да се споменат само няколко шивашки цеха, питейни заведения и хранителни магазини с по около 10-20 работника. Голяма част от населението се занимава със земеделие и скотовъдтство в околните села. Безработицата в областта е една от най-високите в страната. Наблюдава се постоянна миграция на работоспособно население към по-големите градове, столицата и чужбина. Част от населението работи временно или сезонно в Западна Европа, предимно Гърция, Италия и Испания.

Текущо икономическо състояние на община Брегово
Следствие прехода към пазарна икономика промишлените предприятия в общината не успяват да намерят свой алтернативен изход. Негативните икономически последствия на национално ниво се отразяват пагубно на начина на работа и на цялостното функциониране на промишлеността на общината. Преди началото на реформите община Брегово има сравнително разнообразна икономическа структура: производство на помпи за бита, дървопреработваща, шивашка, консервновакуумна промишленост, както и добре развито селско стопанство. В последствие фирмите производителки на територията на общината са общо 5 бр.:

Между бизнеса и публичната власт в общината се поддържат добри взаимоотношения. Произведената от тях продукция периодично преминава през контролните органи за стандартизация, а също и РИОКОЗ.
Община Брегово е селски район, който е силно зависим от земеделието и животновъдството, като източник на заетост и доходи. Подходящите климатични условия и плодородните почви, благоприятстват развитието на хлебно и фуражно производство, лозарство, овощарство, зеленчукопроизводство, овцевъдство и говедовъдство.
Селското стопанство би могло да има значителен принос за съживяване на икономиката в следващите години. Наличните ресурси за развитие на земеделието са достатъчни за осигуряване на допълнителна заетост и доходи на местното население.
Наличието на благоприятни климатични и почвени условия е предпоставка за намаляване на безработицата чрез подпомагане на всички, които желаят да се занимават с развитие на селското стопанство. Това може да стане, ако се постави земеделският производител в основата на бъдещата средна класа.
В община Брегово са регистрирани 172 земеделски производители. Земята, която се обработва е предимно ІІІ и ІV, в единичен случай и VІ категория.
Земеделието трябва да се превърне от поминък за лично потребление и биологично оцеляване в доходен агробизнес.
Опитът от последните години показва, че в община Брегово има ресурси, както за арендни стопанства, така и за малки семейни ферми. Но всичко това трябва да се подкрепи финансово от Структурните фондове на ЕС за развитие на земеделието и селските райони. Средства са необходими както при зърнопроизводството, при което определящ и лимитиращ фактор е механизацията на технологичните процеси и изискването за комасирано земеползване, така и при лозарството, овощарството, зеленчукопроизводството и животновъдството, където лимитиращ фактор е организацията на труда. Внимание трябва да се обърне на трудовата миграция от селата към по-големите градове. Развитието на селските райони трябва да се обвърже с алтернативна заетост, свързана както с възраждане на стари културни традиции и обичаи, така и с налагането на екологично чисто земеделие.
Икономиката на общината е концентрирана основно в град Брегово. От голямо значение за местната икономика е  фактът, че община Брегово е входно-изходна артерия за Европа и света чрез съществуващия Граничен контролно-пропускателен пункт и мост на р. Тимок.

Основни показатели за община Брегово

Констатациите, касаещи икономическото развитие на област Видин важат в пълна степен и за община Брегово – частният сектор е слабо развит, бизнес сектора се състои основно от микро предприятия и еднолични търговци. По-голямата част от   населението се занимава със земеделие и скотовъдтство. Безработицата в общината е една от най-високите в страната. Наблюдава се постоянна миграция на работоспособно население към по-големите градове, столицата и чужбина. Част от населението работи временно или сезонно в Западна Европа, предимно Гърция, Италия и Испания.

Сравнителната характеристика на общинско и областно ниво в основната характиристика – икономически активно население е следната:

Безработица

Безработицата в община Брегово се доближава до безработицата в областта, но като цяло е много по-висока от средната за страната. В община Брегово са концентрирани едва 4 % от работната сила в областта.
Населението на общината представлява едва 5 % от населението на областта.
Територията й съставлява 5 % от общата територия на област Видин, а обработваемата земя - 6.5 %  от тази на областта. Делът на обработваемата от общата площ на земеделската земя е относително много висок – 66 %.
Този сравнителен анализ на практика представя завършена картината на икономическия потенциал на община Брегово и е база за стратегически насоки в създаване, разширяване и стабилизиране за процесен модел за развитие на икономическите дейности в общината.
Икономиката на общината е с повече аграрна, отколкото промишлена структура. При гореспоменатите съотношения това е нормално, като идеята на настоящия документ е да се опита да изравни в известна степен везните между промишления и аграрния сектор. В икономически смисъл за община Брегово не може да се говори за структуроопределящи отрасли, в буквалния смисъл на думата.
При анализа на секторно-икономическите отрасли прави впечатление, че база не липсва, но тя не се използва рационално. Превес, макар и незначителен, имат преработвателната и леката промишленост, което като тенденция би било добра изходна база за изграждане на нови предприятия в тези сектори.
Като сектор на икономическите дейности прави впечатление, че туризмът е почти незабележим. Община Брегово няма традиции в развитието на масовия туризъм. Но съществуващите природни дадености, географско положение и близост до туристически обекти от национално и межденародно значение като Крепостта “Баба Вида”, създават предпоставки за развитие на този сектор от местната икономика. Макар че има красиви местности и чудесна природа, нищо не е направено за тяхното популяризиране. Като спортен туризъм, с известни условности, можем да приемем дейността на ловците и риболовците. В този сектор на икономическия  живот на общината, неизползван е един огромен ресурс, а именно даденостите, които общината има за развитието на така наречения селски туризъм.  В това отношение, като че ли предприемчивостта на хората е на посредствено ниво, а това е една неизползвана възможност, която би могла да вдигне относителния дял на заетите и да повдигне покупателната способност на населението в общината, което от своя страна да даде тласък в развитието на търговията и услугите.

Текущо икономическо състояние на община Неготин, Окръг Бор

Община Неготин е разположена в североизточната част на Република Сърбия, на границата с Република България и Република Румъния. Заедно с общините Бор, Майданпек ии Кладово община Неготин съставлява Окръг Бор. Общината заема площ от 1089 кв.км. и има население от 57990 жители.
Основната част от икономическата дейност на окръг Бор е представена от Медните мини и Леярния комплекс на Бор, които произвеждат най-висок дял от БВП и дават работа на повече от 25 % от активното трудово население. Бор е известен с неговия потенциал за добив на медна руда, който е един от най-значимите в цяла Европа. Освен мед, в окръга се добиват още 17 вида метали (злато, сребро, платина, алуминий, желязо, и др.). Окръгът произвежда 28 % от цялата електрическа енергия на Република Сърбия. Производствените мощности включват ВЕЦ "Джердап 1" и “Джердап 2“,  както и голям брой други по-малки централи. ВЕЦ-овете по р. Дунав са построени в партньорство с Република Румъния и работят повече от 30 години. 
Най-значимият потенциал на региона е свързан с добива и преработката на мед и други метали, но също така и в развитие на селското стопанство и туризма и засилване на частно-предприемаческите дейности. 
Община Неготин притежава значителен потенциал за развитие на селското стопанство – тя е предимно селскостопански район. Всички подотрасли на селското стопанство са представени в окръга – зърнопроизводство, фермерство, животновъдство, лозарство и овощни насаждения.
Една от най-важните селскостопански дейности е лозарството и винопроизводството. Около 1700 ха от територията на общината е покрита с лозови насаждения, използвани за производство на висококачествени вина в продължение на повече от 7 века. Производството на качествени плодове и зеленчуци също е много добре развито в общината и е свързано със сериозен износ на здравословни храни. Големите площи, покрити с богато растително и дървесно разнообразие, медицински билки, гъби, горски растения и плодове създават предпоставки за експорт на уникална екологична продукция, а така също предлагат възможности за практикуване на лов и алтернативен туризъм.
богатото културно-историческо наследство включва археологически разкопки от неолита, останки от романската култура, средновековни манастири и съвременни паметници. Всичко това заедно с съхранението природни дадености и развитието на селския туризъм прави Неготин една от най-интересните туристически дестинации в Република Сърбия. Добрите инвестиционни възможности на общината са обусловени и от благоприятното й географско положение – тя заема стратегическо място на границата с Република България и Република Румъния.
Неготин притежава добре обособена промишлена зона, ситуирана в североизточната част на града, само на 2,5 км. от центъра на града, близо до железопътната линия и пътната мрежа. Тя е разположена на територия от 50 ха. Предлага условия както за производствени дейности, така и за складова база.
Около 1000 частни предприемачи развиват бизнес в различни сектори на територията на община Неготин – хранителна промишленост, винопроизводство, селско стопанство, занаятчийство, търговия, технически услуги и др.
Образователната структура на населението в трудоспособна възраст е много добра, като се има предвид, че над 60 % от него е с висше и средно образование. Текущото ниво на безработица е 14 %. Почти 37 % от безработните са с висше и средно образование.